Аз съм учител. От 18 години преподавам и за тези години научих много неща. Научих, че когато преподаваш, учиш не само другите, но и себе си; научих, че каквото даваш, това и получаваш; научих, че “дума дупка не прави”, но в дупка вкарва.

Но най-важното, на което опитът ме научи, е, че морковът е по-мощно оръжие и от най-чепатата сопа.

Ще се опитам да обясня накратко: наказанията, упреците и заплахите рядко постигат очаквания резултат, а и дори да имат някакъв ефект, той е краткотраен и после  идва ефектът “йо-йо” – т.е. съпротивата от страна на наказания става още по-силна и целенасочена. За сметка на това обаче, “морковът” винаги действа. Когато похвалиш някого, дори и за нещо, което той не е или не прави добре, той започва да прави точно това, което ти искаш. ПОХВАЛАТА (комплиментите, благодарностите, хубавите думи, “четкането”) СА НАЙ-СИГУРНОТО СРЕДСТВО ЗА МАНИПУЛАЦИЯ. Защото всеки човек – голям, малък, умен, глупав, самоуверен или страхлив -  притежава вродена нужда от одобрение. И когато го получи, особено когато е неочаквано и пред публика, той е готов на всичко, за да получи още и още… И се превръща в пластелин в ръцете ти.

Ако не вярвате, опитайте! Кажете пред други хора, че съпругът Ви (който трябва да е сред присъстващите, разбира се), че страхотен, защото винаги сменя крушките веднага щом изгорят. Дори и никога да не го е правил, ще видите как изведнъж, след тази похвала, всяка изгоряла крушка ще бъде сменяна моментално, като с магическа пръчка.

Думите носят голяма сила. И който знае как, кога и какво да каже, е този, който печели. Със сигурност.

И в този ред на мисли, доста ме притеснява това, което наблюдавам да се случва тези дни в моята мила родина България. Сякаш между другото някой  изтърва едни думички в медийното пространство за протестиращите – че са “красиви, умни и интелигентни”. И това стана мантра. После, сякаш пак между другото, едни други думички литнаха из пространството – как тези умни и красиви хора искат морал, тук и сега, без компромиси, без разговори и преговори, без обяснения, без да се интересуват какво ще се случи после, защото “чашата преля”.

Думите носят голяма сила, да. Защото малко след това, хората неусетно бяха разделени – на “юнски” и “февруарски”, на “сити” и “гладни”, на “интелигентни” и “неинтелигентни”, на “искащи морал” и “искащи пари”.  И колкото и някои да се опитват сега да опонират, че не се делят, че всички сме едно, че всички искаме едно и също… вече не е същото. Думите извършиха своето. И манипулацията е факт.

Защото “юнските” изведнъж започнаха да искат оставка – веднага! – без да се замислят, че “февруарските” чакат намалението на тока като бялата лястовица, защото 5 лв. за повечето хора в България са много пари. Вчера чух една уважавана обществена личност да обяснява, че 20 лв. нищо не означавали и ако някой заради “едни 20 лв.” се съгласял на дори 1 ден отсрочка на “морала, тук и сега”, то този някой не е човек. Почувствах се ужасно! Защото тези хора, които искат морал на всяка цена, толкова са се отдалечили от масата свои съграждани, колкото са се отдалечили и оплюваните от тях политици.

Съществува една “Пирамида на Маслоу” – йерархична система на потребностите на човека. Според нея, “ако потребностите от по-ниско ниво не са удовлетворени, човек не може да премине на потребностите от по-високо ниво. Например ако елементарните му нужди от храна и вода не са удовлетворени човек не може да премине към втората потребност, тази от сигурност.” Кратко и ясно.

Това, което искам да кажа, е: тези, които искат морал на всяка цена, първо трябва да помислят за другите, които искат хляб и ток. Защото моралът преди всичко друго е грижа за ближния. Не може да се крещи “Оставка! Веднага!”, след като има хора, за които намалението на тока ще е празник, тъй като ще е равносилно на още малко храна за децата им.

Аз подкрепям протестите – и тези от февруари, и тези от юни. Цели 24 години мечтаех за това – да се събудим. И сега се радвам. Но знам, че думите са сила и добре анализирам това, което чуя. Знам също, че дори един развод изисква време, че не бива да се прави на всяка цена, че е нужно цивилизовано и трезво поведение, за да не бъде наранен никой. Обратното вярвам всички сме виждали какво е – единият дърпа телевизора, другият – пералнята, а отстрани седят децата и плачат…